Нямам нищо общо със скърцащия механизъм на човечността - аз принадлежа на земята ~ Хенри МИЛЪР
„ Да рисувам значи да обичам още веднъж ”, споделя американският творец Хенри Милър, роден на 26 декември 1891г. Рисунките са част от любовта, а писането е част от огромния житейски разказ на Милър ~ повече безсрамен, само че в никакъв случай подправен.
Преди мислех, че да бъде хуманен, е най-високата цел, която може да си сложи човек, само че в този момент виждам, че това би означавало моето заличаване. Днес декларирам гордо: аз съм безсърдечен, мястото ми не е при хората и държавните управления, нямам нищо общо с убежденията и правилата. Нямам нищо общо със скърцащия механизъм на човечността – аз числя се на земята! Казвам това, положил глава на възглавницата и чувствам по какъв начин от слепоочията ми изникват рога. Виждам всичките свои смахнати предшественици да танцуват към леглото ми, да ме утешават, подстрекават, жигосват със змийски езици, озъбените им ухилени черепи да ме осмиват дебнешком.
Аз съм безсърдечен! Казвам го с безумна, призрачна усмивка и ще не преставам да го дублирам, та в случай че ще и крокодили да падат от небето. Зад думите ми се крият всичките озъбени, ухилени, черни черепи, някои от тях мъртви и от дълго време озъбени, други ухилени като с изкълчени челюсти, трети пък озъбени в ухилена мимика – предчувствието и последствието от всичко, което непрестанно става. По-ясно от всичко виждам своя озъбен череп, виждам поклащащия се напразно скелет, виждам змии да излизат от разложения език, виждам подутите възторжени страници, изпоцапани с лайна. И причислявам своята нечистотия, своите лайна, своята полуда и своя възторг към огромната верига, преминаваща през подземните пещери на плътта. Цялата тази неканена, нежелана, пиянска буламач ще тече безспирно през мозъците на тези, които ще дойдат с неуморимия транспортен съд, побрал в туловището си историята на човечеството.
Рамо до рамо с човешкия жанр тича една друга порода същества, безчовечните същества, расата на създателите, които, подтиквани от незнайни импулси, вземат безжизнената човешка маса и напоявайки я с разгар и раздвижване, трансформират това влажно тесто в самун, хляба във вино, виното в ария. От неодушевената примес и инертната шлака те основават една заразителна ария. Виждам по какъв начин тази раса от по-различни същества претършува вселената и обръща всичко наобратно, по какъв начин краката им безспирно газят в кръв и сълзи, а ръцете им постоянно са празни, по какъв начин непрестанно протягат ръка да заловен отвъдното, недостижимия Бог: и по какъв начин убиват всичко в близост, с цел да усмирят чудовището, което гризе жизненоважните им органи. Виждам това, когато те скубят коси, напрегнати да схванат, да вдървен постоянно недостижимото, виждам това, когато те реват като побеснели зверове и мушкат и раздират, виждам, че това е вярно, че различен път няма.
Принадлежащият към тази раса би трябвало да застане нависоко, да крещи глупости и да раздира вътрешностите си. Така е вярно и заслужено, той би трябвало да го извърши! Всяко нещо, което не е на висотата на този отблъскващ театър, всичко друго, незадоволително страховито, незадоволително чудовищно, незадоволително безумно, незадоволително опияняващо и незадоволително оскверняващо, не е изкуство. Останалото е реплика. Останалото е човешко. Останалото принадлежи на живота и безжизнеността.
От „ Тропик на Рака “, Хенри Милър, превод Красимир Желязков, изд. Фама
Снимка и илюстрации ~ henrymiller.org
Картини от серията Insomnia на Хенри Милър
